ЛЮБЕН ФИЧЕВ
1907 - 1994

           Любен Фичев е роден през 1907 г. в Плевен, той е третия от четири сина на семейството на Петър и Иванка Фичеви. По линия на майка си е потомък на македонски изселници и роднина на братя Миладинови.


        Хлапето на снимката по-горе в дясно, с тропическия шлем (средно по възраст) е Любен Фичев. Другите са майка му - Иванка Павлова, големият му брат д-р Тодор Фичев и по-малкият му брат свещенник д-р Стефан Фичев. Четвъртият брат - Йордан още не е роден.

        Като ученик се увлича по различни спортове. Тренира ски, бокс, плуване.


        Голямата му страст са мотоциклетите. През 1941 купува от пребиваващите в България германски войски бракуван мотоциклет с кош BMW R75. По примера на много наши състезатели Любен запазва само двигателя на мотоциклета, шасито и скоростната кутия на мотора с който се състезава са от BMW R51/66/71.  

         През 1950-те заедно с братята си се местят в София. Заедно с най-добрия български балансьор Никола Малъмов правят отбора с кош на ДОСО. Състезава се в категория Б, клас 500 - 750 куб. см. Двамата печелят много регионални и ведомсвени състезания, спартакиади и балканиади. Единадесет пъти двамата печелят републиканския шампионат по мотоциклетизъм с кош, като при последната победа през 1970 г. Любен Фичев е на 63 години.

          Любен Фичев живее в с. Владая, Софийско. Работи частно като електроженист. Не се жени и не оставя потомство. Умира през 1994 г. на 87 години.

 
 

 с Никола Малъмов като балансьор







       Двама неразделни приятели и майстори на спорта - Никола Малъмов /в ляво/ и Любен Фичев /в дясно/. В двора на Любен Фичев в с. Владая.

     Искам да изкажа огромни благодарности на Борис Станимиров, който е родственик на Любен Фичев и е съхранил спомена за този голям състезател. Благодаря за детайлите относно живота на Любен Фичев и за снимковия материял, който ми предостави. 

3 коментара:

  1. Един свъсен следобед във Владая открих най-после легендарният бай Любен Фичев. Манията по старите мотори ме държеше здраво и мечтаех за BMW - Ромел. Вече имах BMW R-71 и Awo - Турист, но Ромел ме беше обсебил. Знаех, че бай Любен не иска да продаде Ромел-а си, но само идеята да говоря с него и да видя Ромел-а му ме водеше в студената мъгла. Бай Любен живееше сам, годините не му личаха изобщо. Сподели, че яде основно ябълки и затова е така добре. Показа ми много снимки, разказваше за състезания. Разказа ми поучителна история, как с неговия приятел веднъж се наговорили бай Любен да изостане малко преди финала, та приятелят да вземе първо място. Той обаче минал през някаква локва на финала и моторът угаснал. Аз казва спирам, чакам, публиката вика, а групата ни застига вече! Щрак на скорост и газ, и пак аз пръв! Никога не рискувай, дори с дребни неща, като караш мотор! Като го подпитах по никакъв начин ли не иска да ми продаде Ромел-а, ми каза - аз съм казал, този Ромел да го погребат с мен! Показа ми го под нещо като навес беше - лодка нямаше, рама на R71, двг. R75. След няколко години разбрах, че бай Любен си е отишъл.

    ОтговорИзтриване